Очите ми

Подредено с любов

Писмо до моето 12 годишно „аз“ 2

Предишна част

Животът ще продължи да те води към единствената си цел – да започнеш да разбираш, да преживееш не с ума, а със съществото си, че ти не си тук, за да удовлетвориш изискванията на мама, да реализираш разбиранията на мама, но и не си тук, за да доказваш на мама нейната неправота. Ти си тук единствено и само заради себе си. Единствено и само да разгърнеш себе си – своя импулс и своя живот.

Любима, твоята реактивност към мама ще продължи дълго. Много от житейските си решения ще вземеш, за да й натриеш носа. Ще живееш тази реактивност, и трудно ще я осъзнаеш и ще се избавиш от нея. Ще е по-силна от теб, ще те владее. Ще се пренесе върху отношенията ти с всички хора.

О, любима, ти не си единствената на този свят, която ще живее реактивно. Така живеят почти всички, но ти ще добавиш и твърде голяма доза непримиримост.

Скъпа, през своя живот ти ще имаш толкова много желания… Но всички ще се свеждат до едно – да бъдеш обичана. Ще мислиш, че има определени условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се чувстваш добре и щастлива – да притежаваш определени неща, да отговаряш на някакви стандарти, на нечии очаквания. И това ще те скове. Това ще те сковава при всяко твое действие, при всеки твой импулс за спонтанност.

Когато се влюбиш за първи път, той ще е поет и ще е диабетик от дете. Ще се озовеш с него в един автобус на път към планината. Ти ще си разстроена след поредния скандал с мама и ще бягаш към единственото място, където някога си намирала утеха – хълмът Св. Илия в Момчиловци. Той ще се прибира в родния си град. Ще ти говори, а ти ще го гледаш в очите, но няма да го чуваш заради бученето на автобуса. По-късно, в тих и ласкав момент, ще ти признае колко безумно хубава си така, както само един поет може да го направи.

Ще си изгубиш ума по него и после шест месеца ще плачеш безутешно, защото той ще си тръгне от живота ти.

Преди него ще имаш друг, а след него следващ. На 23 ще се влюбиш отново и отново няма да знаеш как да създадеш взаимоотношения на любов. Влюбването ти ще бъде реактивна психоза. Толкова силно ще се страхуваш да не го изгубиш, че ще ставаш все по-скована и по-скована. Ще престанеш напълно да си себе си, изобщо няма да знаеш коя си.

Ще обичаш това момче, този мъж, с всяка клетка на тялото, с всяка фибра на ума, с всяка пора на душата си.

Ще прекарвате всичкото си време заедно в правене на секс, но ти няма да запомниш много. Вината, срамът дълбоко в теб, ще ти попречат да запомниш.

Постоянно ще те измъчва това, че мислиш само за него, а трябва да мислиш за университета, за бъдещето си. Че когато те повика, отиваш, а трябва да се държиш на положение. А когато ти искаш да го повикаш, нещо в теб ще е несигурно дали е редно.

Ти никога няма да знаеш как да се държиш и как да намериш покой – да решиш в себе си битката между „желая“ и „трябва“.

Този мъж ще си тръгне от теб и почти веднага ще се ожени за твоя приятелка. Почти веднага тя ще забременее и ще имат дете – момиченце. (А ти дори това няма да можеш да имаш, любима – момиченце – макар че имаш две прекрасни, съвършени момчета.)

Ще плачеш в леглото до задушаване следващите шест месеца и още дълги години след това ще се боиш да не ги срещнеш…

Затова пък скоро след тази случка ще се омъжиш. Ще се омъжиш отчасти защото мама ще ти каже, че не можеш да задържиш мъж. Може би несъзнато ще ти се прииска да докажеш на себе си и на нея, че можеш. Ще виждаш, ще усещаш постоянния й напрегнат страх за теб. Ужасът й ще се предава върху раменете ти, върху волята ти.

Но не се отчайвай, любима. Заради осмислянето на това ще дойде ден, в който ти ще изпитваш непреодолима вяра в децата си. Когато те боледуват или имат свои трудности, ти ще знаеш, че няма друг по-добър начин да им помогнеш, освен да вярваш, че ще се справят сами. Че имат силата. И да знаеш, че част от тази сила е и твоята вяра в тях.

Но тогава – на 23 – ще чувстваш в отношението на мама презрение, че не можеш да се справиш, че не можеш да покриеш критериите – нейните, чуждите, на обществото. Ти, която направи всичко възможно да ги покриеш. Имаше само шестици. Никой друг не завърши с пълно отличие. Държеше се винаги както искаха от теб. Нищо че загуби своята спонтанност и любимия.

И въпреки това не успя да се справиш с покриването на всички критерии. Животът не спря да ти поднася ситуации, които искаха да си жива…

Ти ще избягаш от мама, но ще прехвърлиш отговорността за живота си на друг, няма да я поемеш сама. И този друг няма да може да я поеме за дълго също. Ще се провали. Но дотогава ще следват няколко години, поне десет, на сравнително спокоен и равновесен живот.

Ще бъдеш омъжена 19 години. Голямото ми дете помни и щастливите времена от този брак. Малкото помни монотонността и напрежението на уикендите накрая.

Ще се изгубиш напълно, напълно. Защо? Не зная.

Когато си на 12 години, как да ти обясня тези толкова нелогични и безжизнени избори, които ще направиш. Как да ти разкажа до какво дъно, до каква тъмнина ще достигнеш… И всичко заради страха.

Страхът да се пуснеш и да тръгнеш сама, без опеката на мама или друг. Страхът, че не си способна да се справиш. Че не си харесвана, обичана, желана.

Когато станах на около 44, открих, че още преди да навършиш 12, си започнала някъде в теб да молиш тялото си да се разболява, за да те измъква от нежеланите преживявания.

На 4 мама е заминала за Япония. Три месеца. Изкарала си две пневмонии, една шарка и си завършила с конюнктивит с кръв от очите.

Повръщала си всяка сутрин пред детската градина, в продължение на месеци, държейки я за ръка – мама – за да не те оставя. Оттогава познаваш суровото й изражение: „няма избор“ – „нямаш възможност да избираш, както нямам и аз“…

Трябва да поемеш живота си, прехраната си в свои ръце – разболяваш се от паническо разстройство, бягаш.

На 24 ти не знаеш как се взимат решения и е напълно прекършена вярата ти в теб самата. Затваряш се вкъщи, в квартала, и гледаш деца. Посвещаваш се на това. В теб дреме цялата галактика и иска да изскочи навън и да се разгърне, но ти си домакиня, прилежно омъжена.

Животът се превръща в разговори за вечерята, защото никъде другаде с този мъж не се срещате. И той няма вина за вашето несрещане. Той е такъв, какъвто е, но ти – защо ти продължи…

Съзнавам, че няма да можеш тогава, любима, толкова лесно да прекъснеш това и бързам да ти кажа, че ти поправи всичките грешки по-късно – и към децата, и към себе си. А най-голямото и най-достойното, което успя да им дадеш – на децата, както и на себе си – бе преодоляването на страха, на чувството за ограниченост и за липсата на избор. Това, че накара тялото си, ума си отново да станат здрави и жизнени. Това, че повярва в живота и най-после го прегърна.

Знай, че винаги ще имаш избор в онези минали за мен и бъдещи за теб моменти, и че винаги ще постъпваш по най-добрия начин, на който си способна. Знай, че винаги си давала всичко от себе си и че нямаш вина, че съзнанието ти е било оковано и ограничено.

Много пъти, гледайки някой филм, четейки някоя книга и наблюдавайки хора, които взимат зрели решения, ми се е искало и аз да съм била така зряла назад в живота си. Е, не съм. Но съм благодарна на теб за всеотдайността и борбеността, за дълбочината.

Единственото, което искам да променя, ако можех да се върна, ако можех сега да бъда теб, е по-малко да бъда във властта на мама. По-малко да се плаша от нейните думи и поглед, от нейната непреклонност, гняв и страх. По-малко да вярвам на заплахите й и повече да проверявам сама тяхната истинност. Да се осмеля да правя собствени грешки, от които да се уча, а не да се старая да угаждам на нея. Защото аз го правя включително и като й се противопоставям.

И да има някой, който да ми каже какво е отговорност към собствения живот. И да има някой, който да ме преведе здравословно през етапите на моето порастване. И да ми обясни смисъла на тези етапи, значението им за живота. По най-човешки начин. Но този някой първо сам трябва да ги знае.

А мама не знае толкова. Тя знае други неща, но не и тези. И няма да ги научи, казвам ти го. Затова, ако можеш, почни да й прощаваш от сега – от там, където си. Не се надявай утре тя да е различна и някога да те разбере. Живей.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: