Очите ми

Подредено с любов

Писмо до моето 12 годишно „аз“ 1

Скъпа моя, сега съм на 46 години, седя зад бюрото в клиниката, където работя като администратор, и ти пиша това писмо на изхабен лист от принтера.

Нека ти кажа, че вероятно точно сега удовлетворявам мечтата ти да станеш библиотекарка. Работя с картони, водя картотеката на клиниката и помня как седеше на една табуретка пред библиотеката в коридора и играеше на библиотекарка. Помня чувството, което изпитваше – точно така се чувствам сега и аз – вглъбена, съсредоточена, пълновластна господарка на книжата и картоните, на азбучната подредба и ред, или просто едно момиче, самичко с книгите, оставено намира да се занимава с тях, а през това време умът му да се рее където пожелае – навсякъде, навсякъде във времето и пространството, и навътре в себе си, в неизследваните глъбини.

Пиша ти като на свое дете, но те познавам по-добре от децата си, защото ти, това съм аз, когато бях на 12. Аз съм жената, в която израсна ти в бъдещето.

Сега разбирам защо винаги си знаела как да постъпиш, макар да е изглеждало най-нелогичното решение – защото съм ти написала това писмо и съм ти разказала своя живот – твоя живот.

И така, скъпа, ето следващите ти 30 години накратко, а по-подробно ще се спра върху последните четири, които и в момента живея. Защото те са най-съзнателните ми години въобще.

Любимо мое дванадесет годишно момиче, след още една година ще имаш цикъл за първи път – точно през лятото на седми срещу осми клас. Това е прекрасно, защото ще можеш да имаш деца. Нека ти разкрия, че имаш две деца и че връзката с децата е една от най-щастливите и удовлетворителните в твоя живот до тук, където съм сега.

Но там, където си ти на 12, мама ще се държи отвратително с теб. И на 13, и на 42. Съжалявам, скъпа, наистина съжалявам. Моля те само никога да не се упрекваш за това, че си се поддавала на нейния терор, за това, че съзнанието ти е изоставяло тялото, научило се е да отлита, за да не стои там, притиснато от нея, докато тя избълва своя гняв.

Искам да знаеш, че като станеш на двадесет и две-три, ще започнеш да имаш пристъпи на паника, които накрая ще станат толкова страшни, че няма да можеш да излизаш от вкъщи. Съзнанието ти просто ще напуска тялото всеки път, когато се почувстваш притисната, ще се опитва за избяга – на спирката, в рейса, на опашката, сред всякаква тълпа и дори от един единствен непознат поглед. Ще имаш депресия, тъга, отчаяние и горчивина от живота години наред. Но моля те, не се плаши. Ти ще минеш през всичко това и ще излезеш от него.

Някъде на 13 или на 14 мама скъса първите ти стихотворения. Ти дори не подозираше, че знае за тях. Но тя ги беше чела. И когато изкара петици на класните по алгебра и геометрия, вместо шестици, тя извади тефтера ти със стихове от там, където го криеше, прочете на глас първите редове от един от тях и скъса страницата. Ти не написа нищо повече дълго след това.

Знаеш ли, и до днес не съм простила на мама. Искам, но не мога. Вероятно това би подобрило живота ми, но не успявам да го направя. Не само тази случка, всичко. Мисля, че най-големият конфликт в живота ми е този с мама.

Татко също няма да е много добър към теб и ще си остане все така пасивен. С времето ще развие диабет и подагра. Мама пък ще стане невъобразимо дебела. Ти също ще напълнееш – първо през пубертета, само че тогава ще се пребориш и години наред ще бъдеш кльощава до болнавост. По този начин ще демонстрираш със самото си същество, че се разграничаваш от това семейство, че не искаш да им принадлежиш. Но това е просто твоята реактивност и точно тя ще те държи в тяхна власт още много години.

Като знаеш всичко това, едва ли ще искаш да го преживееш и не напразно толкова често се питаше защо си тук, защо си на този свят.

Скъпа, ти просто започна своя живот не на 20, а на 42. И всичко, което трябваше да преживееш на 20, и от което избяга на 20, преживя на 42.

Сексът. Моля те, чуй ме! Тя успя да ти внуши, че сексът е едно от най-опасните неща. Едно от нещата, които имат най-непоносимите последици за цял живот – смъртоносни болести, бременности, влияещи пагубно на бъдещето ти, дамгосване, заклеймяване во веки веков на грешниците и развратниците в очите на обществото.

Някъде на 17 ти ще започнеш да изследваш своята сексуалност. О, ти имаш сексуални фантазии от много малка! Ами това, дето маструбираш от невръстна и дето те заведоха на какви ли не доктори и как ли не те заплашиха да не го правиш…

Но сега ти ще започнеш да я изследваш по-съзнателно – своята сексуалност, своя чар и въздействие върху мъжете. И, скъпа, нека ти кажа, че ти ще си неустоима, но няма да можеш нито да го разбереш, нито да му се насладиш. Заради табутата в главата ти сексът ще ти носи само разочарование, както и взаимоотношенията с другия пол.

На 17 няма да искаш вече да си девствена. Знаеш ли, днес се бях сетила за тази случка – когато си на 17, едно момче ще дойде у вас по работа – да вземе нещо за баща ти. Ти ще си сама. Той ще влезе вътре. Ти ще се качиш на първото ниво на секцията и ще се протегнеш да вземеш нещото от горния шкаф. Той ще е млад и буен – в казармата – шофьор на някакъв полковник. Ще застане до теб, за да те придържа докато си горе, и така ще те гледа и желае, и ти така ще го усетиш – това негово желание – по собственото си тяло, че после дни, месеци и години ще помниш чувството, възбудата, и ще фантазираш, преживявайки мислено развитието на онзи момент.

Вие ще сте сами. Няма да има никаква опасност някой да се прибере изненадващо. Ще знаеш, че сте можели да го направите още там – на дивана в хола. Но табутата на мама са навсякъде в главата ти. Съжалявам, любима, толкова съжалявам за този отишъл си момент на истинска спонтанност и естествена жизнена красота…

Съжалявам… Защото на 46 аз знам, че животът е това – онзи момент и такива моменти като него. А не изграждането с години на конструкции, които рухват някой ден с един замах. Семейства, имидж, положение, състояние, сигурност…

Цялото наше общество винаги ще ти казва, че в моменти като онзи, ако се поддадеш на импулса, това би имало пагубни последствия за теб, но, любима, това, че не се поддаде на импулсите – това имаше пагубни последствия за теб. Това имаше и има пагубни последствия в живота на мнозина – опитите за контрол, за неразумен, отчаян контрол над живота…

Не ме разбирай погрешно, ще ти дам един пример от сегашния си живот. Скоро моето дете ме попита – вярно ли е, че при секс можеш да се заразиш с това и това. Казах му – ако ти подхождаш към секса със страх от зарази, а не с доверие, по-добре се откажи. Ако ти подхождаш към живота със страх, че ще бъде лош с теб, с мисълта, че е лош и труден по начало, а не с доверие, по-добре се откажи. От секса, от живота.

Съжалявам, любима, че толкова дълго вървя без доверие през този живот. Той почти те изхвърли от себе си. И все пак, дълбоко там някъде, ти си му се доверила. Затова и аз съм тук днес и ти пиша писмо от бъдещето – за да се опитам да те достигна и да те утеша в най-безутешните ти и трудни моменти.

В някоя топла лятна вечер обещавам да седна до възглавницата ти, там, където спиш 12 годишна, и да ти прочета това писмо на глас. И дълбоко в душата си ти ще ме чуеш, и ще имаш силите, страстта и ината да стигнеш тук, откъдето ти пиша сега.

Нека ти кажа, че още на 16 ти ще станеш много красиво момиче и неустоима жена. Ще отидеш на екскурзия в Русия и по теб ще си падне един 30 годишен мъж. Ще иска да те има още на връщане във влака – на третия етаж на един спален вагон. Ще те гали бавно и дълбоко, целият пламнал в страст, а ти ще го желаеш до болка, но и до сълзи ще те измъчва и ще крещи в главата ти гласът на мама, който е казал, че нямаш правото да правиш свои грешки – НЕ! Който с това е казал, че нямаш правото да постигнеш и свои успехи, но тогава ти няма да го знаеш, любима, и чак до днес, чак до днес, докато не събереш силата да се изтръгнеш от неговата власт…

Този мъж ще продължи да те ухажва. Той ще ти купува подаръци и ще те води в скъпи ресторанти. Ще попита сестра си дали е разумно да се ожени за 16 годишно момиче, ще има наистина сериозни намерения. Но мама ще дойде в разгара на купона – буквално – и ще те измъкне от бара за косите.

Скандал. Ти даже няма да го помниш по-късно. Изглежда паметта ти ще го скрие от теб, за да не те боли и да не те е срам. Сестра ти ще ти го припомни след години.

И баба ти ще е починала – ще ти го съобщят точно когато пристигнеш с онзи влак – с триетажните легла и спални вагони. Ето защо ще е било онова предчувствие през цялото време по пътя – за нещо тъжно, и за болка и страх.

Ще си скубеш косите в банята под душа и ще плачеш нощем в леглото до задушаване заради всичко това. И няма да има нито кой да те прегърне, нито на кого да кажеш колко ти е тежко, любима.

Но ти ще оцелееш.

Следва продължение

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: