Очите ми

Подредено с любов

КАК ВАЛИ ДЪЖДЪТ

– Какво правиш?
– Стоя и гледам как вали дъждът…

Стоя и гледам как дъждът вали…
Витрината и аз сме съвършени –
от порцелан, за да не ни боли –
в окото на небето отразени.

Изнизват се, от празен съд по-тихи,
на ранния следобед часовете,
пороят по асфалта пише стих,
но, ничии, отплуват редовете.

И не разчитам в своята душа
на болката ни сивите октави,
и ни желая да се утеша,
да се запомня и да се забравя…

А чувството за птици – как летят –
помага ми дъжда да преживея,
на своя род, на мама, да простя,
на всичките предци до мен и нея.

Не знам дали на силните жени
и на мъжете мъжката им слабост…
Дъждът като студен кристал звъни
и ми довява стъклената радост

на сребърните клетки на ума,
на светлината в шкафа – от крилете…
Защо, предци, съм днес така сама –
къс порцелан в окото на небето…

Диана

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: