Очите ми

Подредено с любов

ИГРА

Понякога да паднеш е по-лесно,
да кажеш, че било е воля свише,
че някаква река те е понесла
и срещу нея – как да продължиш…

И ангелите пеят в хор небесен,
все радостни – не искат и не молят –
за упование и надежда песен,
зачитат, възхваляват всяка воля.

И виждам как момиченце играе
със празен розов куфар сред тревите,
не с тежкия багаж на стари тайни,
и не поднася към душата си кибрит,

и не воюва със взривените вселени,
подпалени в непоносими мисли,
със сънища, от болка изгорени,
със страници, без дъх и пулс изписани…

И куфарът остава след това –
отворен, пъстър, топъл и наивен –
остава – пеперуда сред трева,
а слънцето бере череши диви.

Наивността безвремие роди
във мъжкото момиче с поглед ясен,
и никакви забързани води
душата му в тъма не ще отнасят.

Диана

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: