Очите ми

Подредено с любов

* * *

Пренесен от топлата гръд
на хълма, от пазви лъчисти,
се спуска и тук днес денят –
свеж полъх във стаята чиста…

Във празната стая със стол,
останал за мен – да присядам
пред гледката тиха и гола,
без вещи от помен и младост…

Отвън има стари дървета,
събрали под сянката своя
и слънцето щедро и светло,
и топлата нощ на покоя…

Под техните клони блести
лъч, който не ще ме изгаря,
и в свежия полъх цъфти
цветът на душата погалена…

…На хълма щом месец огрее,
със жажда земята го вдъхва,
животът под сенките зрее,
под жаркото слънце пресъхва…

Диана

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: