Очите ми

Подредено с любов

Безпричинно

Събудих се и вече бе изгряла
усмивката на този светъл ден,
на кон препусна утрото ми бяло,
от топлата ми нежност окрилено.

Навън цъфтеше есен с маргарити,
под стъпките танцуваха листа,
аз тичах някъде из долините
на вътрешния свят на радостта.

Огряна от ефирите небесни,
прегърната от звездни висоти –
да пея сутрин рано тези песни,
в които любовта ми да цъфти.

Напълно безпричинна, безсезонна,
препуснала със утрото на кон…

Диана Павлова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: