Очите ми

Подредено с любов

Не съм си тръгвала…

Прости ми, че избягах онзи път,
то бе от невъзможност да те имам,
и с месеци валя, валя дъждът,
и всичко тук остана непростимо.

Прости ми, че оставих твърдостта
поляните в сърцето да покрие,
прости, че не можах да се простя
със топлото усещане за „ние”.

Забравата откриваше тъгата ми
и само в ненаписан още стих
усещах как с перце върху душата ми
крилото ти любов ме стопля тихо.

Милувката на твоето сърце
и здрача на очите ти жадувах,
без теб като без сълзи, без лице,
без корен и в забрава съществувах.

Отстъпи тъмнината и видях,
че само съм стояла тук, зад ъгъла,
прикрита зад човешкия си страх,
но никога от теб не съм си тръгвала…

Диана Павлова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: