Очите ми

Подредено с любов

Перла

Утихнала, смирена, безметежна,
в една единствена сълза пречистена,
усещам вътре в мен дълбока нежност
и тя изписва думите по листа.

Аз седнах в тишината на душата
и студовете в себе си изслушах,
оставила се да ме носи вятърът
към ивичката в мене топла суша.

Отказах се, сега си отпочивам
встрани от тази цялата сериозност,
играя с песъчинки доверчивост
в моретата човешка невъзможност.

Отказах се да търся и да питам,
но твоя образ в мене запечатах,
оставих го да плува по вълните,
оставих го на волята на вятъра.

И само за това не се смирих –
оставих песъчинката надежда,
че с теб ще бъда, да ти пише стих
и в перла да превръща моята нежност.

Диана Павлова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: