Очите ми

Подредено с любов

Не спирай…

Да те поканя в мислите си тихо,
в сърцето си легло да ти застеля,
да станеш топлината в моите стихове
и нежността във моята постеля.

Да вдишвам твоята ръж докато ходя,
в града безбрежен, като вихър луд,
и в думите ми да звънти мелодия,
затопляща душата в този студ.

Разголващо, проникновено, лично,
до радост и до красота изстрадано –
за бавното и нежното обичане,
и дръзката, изпълваща наслада.

За полетното, съкровено чувстване,
повдигане на пламъка високо,
за огъня и лятото на устните,
в които е целувката на Бог.

И също – да се върнем на земята,
където всичко трябва да е просто –
застилането на легло-обятие,
в което да съм твоя, не на гости.

И тази заедност да е непричастна
на някакви години от далечност,
и всеки миг на изживяно щастие
да бъде просто вечност, просто вечност.

След толкова обговаряне копнежно…
А думите ти като дъх разголват,
по-дръзко от ръцете, и по нежно…
Изричай ги, не спирай, моля те…

Диана Павлова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: