Очите ми

Подредено с любов

Като миг неотминал

За кого съм била просто хубава бяла картина,
която с любов е видял и после отминал,
за кого съм била нежно пролетно цвете,
което е подържал, или само погалил с ръцете си…

За кого съм единствена, синеока, насъщна,
като земните сокове, като слънце и дъжд…

И няма значение кой е целувал тялото ми,
кой е целувал душата ми…
Има значение в кого съм останала цялата,
като дъх, като нощ, като вятър…

А и той в моя сън все така преминава,
като облата пълна луна, като топла жарава,
като стих от небесното синьо, с ръка ненаписан,
като миг неотминал,
по белия лист…

Диана Павлова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: