Очите ми

Подредено с любов

* * *

Художнико, в картини ти ме лѣеш,
под четката ти аз отново дишам
и караш ме по дѣтски да се смѣя,
да се обичам, да мѣчтая… Да се пиша!

Художнико, разбрах че ти във мѣн
рисуваш с нѣжна четка тишината,
и взимаш цвѣтовѣ от моя дѣн
да видя мълчината на душата!

Показваш страховѣте на ума,
докосваш ги, рисуваш ги във бяло,
и тихо ми разказваш със това,
че времѣто го няма, то е спряло!

В щрихи нежни свѣтлина рисуваш,
листа просто пълниш със любов,
дишаш ме и просто същѣствувам
бѣзпричинно в миг, и послѣ в нов!

Усѣщам целостта си в цвѣтовѣте ти,
тъй нѣжно нарисувани в душата ми,
прегръщаш ме открита във ръцѣте си
и тичам в свободата на полята ми!

Диана Павлова
Красимиръ Ортакчиѣвъ

12077162_10207881245655490_397905959_n

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: