Очите ми

Подредено с любов

* * *

Ти можеш да си тръгнеш,
а аз съм беззащитна –
ще мога и да плача и да викам,
със мислите сърцето си пробола…
Но няма предварително
да се обгърна в щитове
и докато си тука
ще съм гола.

Боли ме мисълта,
че някой ще си тръгне,
а аз самата много често тръгвам –
това е моят щит към копията вътре,
след векове признания изтръгвани.

Сега признавам броните,
сега прегръщам мислите,
ръцете зад гърба си съм кръстосала,
и голата си гръд
притискам в теб, единствено
със уязвимостта, която нося.

Да я запазя даже от ръцете си
във миг на болка да не я затиснат…

Диана Павлова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: