Очите ми

Подредено с любов

* * *

Понякога как глухо в тишината,
в пленителния ромон на дъжда
пулсира болката на самотата ни
и отчуждението на града.

Понякога в най-трудната безпътица,
задълго подкосила коленете ни,
проблясва миг и страшният му тътен
отваря път нагоре – към небето.

Понякога немилостта и жаждата
заставят изворите да избликнат
и любовта като човек се ражда
и първия си дъх поема с вик.

Понякога през гърлото не можеш
да изкрещиш света си неспокоен
и този свят е пак мъглив и сложен,
а всъщност като цвете е устроен.

И всяка, със любов прозряна, истина
от милост и сълзи ще те задави…
Но ние като Теб сега сме чисти
и с Тебе към Зората продължаваме.

Диана

Advertisements

3 Коментари

  1. Татяна

    ПРЕКРАСНО !

  2. Татяна

    ПРЕКРАСНО!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: